Иво Прокопиев: В образованието има огромен сив сектор
Иво Прокопиев: В образованието има огромен сив сектор / netinfo
Между 25-30 процента от учителите трябва да бъдат съкратени през следващите години заради редица фактори. Това заяви каза в интервю за „Дарик кафе” председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев. В интервю за Миглена Георгиева Прокопиев каза още:

Ситуацията в София, Варна и няколко други големи градове е напълно различна от ситуацията в малките провинциални градове и селата. Тоест в София и във Варна, вероятно в Бургас и Стара Загора имаме недостиг на училища, на капацитет и на учители, а в същото време в малките населени места имаме излишък. За да се стигне средно до това, че 30 процента от учителите вероятно ще трябва да се съкратят в рамките на следващите няколко години. Разбира се, не веднага.

И в това нещо нямо нищо драматично, защото пък от друга страна пазарът на труда е изчерпил своите възможности, тоест в България в момента няма хора практически за нищо, така че е хубаво да има съкращения в цялата публична сфера, не само зароди това, че трябва да стават икономии в тях, а и заради нуждата от нови хора на пазара на труда.

Учителите получават ниски заплати, тоест те не са мотивирани да преподават добре на учениците, те излизат не достатъчно образовани и оттук нататък страда цялата икономика, която получава недобре обучена работна ръка.

Не е много хубаво човек да дава пример със себе си, но моят син е във втори клас в частно училище. Ние плащаме такса, това е едно от най-добрите училища. Получихме следната бележка в началото на годината: Той е забравил всичко, бихте ли му го припомнили. Това ли е нашата образователна система, дори в частните училища?

Искам да кажа следното – че в образованието, както и в здравеопазването има огромен сив сектор, паралелна система, която функционира независимо и извън официалната система. Когато говорим за процент от БВП, който българинът отделя за образование, не трябва да гледаме само бюджета, където така или иначе сме в рамките на средната норма на ЕС около 4,2 % от БВП, но ако към това добавим и разходите, които българите правят било с времето, което отделят за дообучаване на децата си, било за частни уроци, тогава процентът въобще не е малък и със сигурност надхвърля 5-5,5 процента от БВП.

Така че цялото нещо е как тази енергия, тези пари и този в крайна сметка обществен капитал да заработи заедно. Очевидно е, че има желание за честна инициатива в сектора, трябва да бъде дадена възможност на частния сектор да инвестира, на домакинствата да съфинансират училищата.

Каква в крайна сметка е формулата, по която образованието може да се подобри?

Започва, според мен, с един средносрочен тригодишен план за действие, който привежда българското образование към средните европейски съотношения във всяко едно от тях. Паралелно с това тя се привежда в съответствие с модерните организационни стандарти – и като съкращение, и като сграден фонд, всичко.

Изглежда много елементарно за правене, но в крайна сметка има едно вътрешно съпротивление да бъдат направени тези реформи.

Има го не само в образованието, има го в здравеопазването, има го във висшето образование. И е напълно нормално, че те защитават статуквото, защото статуквото е част от техния живот. Проблемът на българското общество обаче, е, че това статукво обременява развитието на цялата икономика на цялата държава. Видяхте какво стана с опитите за реформа във висшето образование. Минаха законопроектите през Министерския съвет и бяха бламирани в парламента. Образователните реформи не са работа и длъжностна характеристика на един министър, дори не на едно правителство, дори не на едно управляващо мнозинство. Те са приоритет и ангажимент на целия политически елит.

Според Вас, трябва ли сега да се дадат пари за заплати и необходимо ли е много по-голямо увеличение на средствата за образование за следващата година?

Трябва да бъде намерен изход в настоящата патова ситуация с някакво компромисно ниво с повишение на заплатите – част веднага, част като ангажимент срещу подкрепа за бъдещите структурни мерки. Ако се стигне до подписан документ между учителите и правителството, който обхваща тази средносрочна тригодишна стратегия за реформи, няма нищо страшно и нищо лошо в рамките на тази стратегия, заплатите на оставащите учители в системата да нараснат дори с много повече от 100 процента. Но обществото ще има гаранции, че зад този разход, който всички ние като данъкоплатци плащаме, стои един качествен продукт, стоят ефективно вложени обществени средства.

Интервю